23 sept 2014, 18:09  

На булеварда

874 0 0

 

 

„Този факт е световно известен, 
че на Руски започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят...“ (М. Белчев)


***
Бе просто „Руски“ - в дневна светлина облян,
изпълнен с хорска глъч и клаксони сърдити.
А нощем с дремещия в жълто светофар -
притихнал, сякаш си говори със звездите.

 

Там в кафенето често спорехме на чаша чай.
Не помня темите, но знам, че бяха истински...
Понякога ядосани, друг път усмихнати и с чар
споделяхме с теб върхове и тихи пристани.

 

До булеварда кестени отдавна не цъфтят.
Там само просяк стар в дъжда е коленичил,
а покрай него минувачите с безизразни лица
вървят по булеварда без лиричен ритъм...

 

В "Кафето" сгушили се вече не шушукаме безкрай,
и телефонният ти номер от тефтера е излишен.
Защото днеска телефоните са смарт
и все с имейли, но редовно гледаме да пишем.

 

На онзи булевард от романтична песен,
на който името и кестените скоро подновиха
не ме позна. Не чу, когато името ти виках...
Не те виня... Само дъждът се приюти в очите.

 

P.S. Пиши ми утре!... Може би и аз ще пиша...

06.14./ М.С.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Санд Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...