23.09.2014 г., 18:09  

На булеварда

872 0 0

 

 

„Този факт е световно известен, 
че на Руски започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят...“ (М. Белчев)


***
Бе просто „Руски“ - в дневна светлина облян,
изпълнен с хорска глъч и клаксони сърдити.
А нощем с дремещия в жълто светофар -
притихнал, сякаш си говори със звездите.

 

Там в кафенето често спорехме на чаша чай.
Не помня темите, но знам, че бяха истински...
Понякога ядосани, друг път усмихнати и с чар
споделяхме с теб върхове и тихи пристани.

 

До булеварда кестени отдавна не цъфтят.
Там само просяк стар в дъжда е коленичил,
а покрай него минувачите с безизразни лица
вървят по булеварда без лиричен ритъм...

 

В "Кафето" сгушили се вече не шушукаме безкрай,
и телефонният ти номер от тефтера е излишен.
Защото днеска телефоните са смарт
и все с имейли, но редовно гледаме да пишем.

 

На онзи булевард от романтична песен,
на който името и кестените скоро подновиха
не ме позна. Не чу, когато името ти виках...
Не те виня... Само дъждът се приюти в очите.

 

P.S. Пиши ми утре!... Може би и аз ще пиша...

06.14./ М.С.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Санд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...