„Този факт е световно известен, 
че на Руски започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят...“ (М. Белчев)


***
Бе просто „Руски“ - в дневна светлина облян,
изпълнен с хорска глъч и клаксони сърдити.
А нощем с дремещия в жълто светофар -
притихнал, сякаш си говори със звездите.

Там в кафенето често спорехме на чаша чай.
Не помня темите, но знам, че бяха истински...
Понякога ядосани, друг път усмихнати и с чар
споделяхме с теб върхове и тихи пристани.

До булеварда кестени отдавна не цъфтят.
Там само просяк стар в дъжда е коленичил,
а покрай него минувачите с безизразни лица
вървят по булеварда без лиричен ритъм...

В "Кафето" сгушили се вече не шушукаме безкрай,
и телефонният ти номер от тефтера е излишен.
Защото днеска телефоните са смарт
и все с имейли, но редовно гледаме да пишем.

На онзи булевард от романтична песен,
на който името и кестените скоро подновиха
не ме позна. Не чу, когато името ти виках...
Не те виня... Само дъждът се приюти в очите.

P.S. Пиши ми утре!... Може би и аз ще пиша...

06.14./ М.С.