14 feb 2019, 18:53

***/На Ц. Тодоров

  Poesía
754 0 1

***
/на Цветан Тодоров/

 

Тази тема е неизлечима.
Екзистенцията не е
под въпрос.
Тя за теб не важи.
Пълните чаши,
опразнените чинии
не са твоите състояния.
Ти не си
жив между живите.
Нито мъртъв
сред мъртвите.
Не псуваш живота,
защото не си...
И не те боли.
Споделеното ни
вдишване
е петминутна цигара.
Запълват  се порите ми
с всичко, което не си.
Двойно ме заболява.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...