14.02.2019 г., 18:53

***/На Ц. Тодоров

747 0 1

***
/на Цветан Тодоров/

 

Тази тема е неизлечима.
Екзистенцията не е
под въпрос.
Тя за теб не важи.
Пълните чаши,
опразнените чинии
не са твоите състояния.
Ти не си
жив между живите.
Нито мъртъв
сред мъртвите.
Не псуваш живота,
защото не си...
И не те боли.
Споделеното ни
вдишване
е петминутна цигара.
Запълват  се порите ми
с всичко, което не си.
Двойно ме заболява.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...