16 jun 2021, 13:57

На чаша вино

  Poesía » Civil
653 0 0

На чаша вино

 

Отново тази нощ ще пия сам

с чаша пълна с вино във ръката!

До кога ще пия аз не знам!

Но знае сигурно това съдбата!

 

Тя решава как, кога, къде?

Просто ти пътуваш към безкрая!

Ще ли ти се, или пък не ще

няма начин да не стигнеш края!

 

Ще забравиш своите мечти!

Пътят е предначертан! Това е!

Вместо тебе друг ще го реши,

но кога едва ли някой знае?

 

Цяла нощ ще пия за това,

че отдавна всичко е решено!

Ражда се човек във самота

и живее с чувство възвишено,

 

ала най-накрая идва Тя

и отнася всичко в тъмнината!

Губиш всичко! Тръгваш от Света

там, където води те душата

 

нейде във небесните поля,

сред цветя и ручеи пенливи!

Слушаш със наслада песента

на безбройни Ангели свенливи!

 

Тази нощ ще пия за това,

сам със чаша вино във ръката!

За една несбъдната мечта!

За онази, дето е с косата!

 

16.06.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...