21 abr 2023, 12:35

На чисто!

  Poesía
466 6 10

Получих от живота сто урока.

Пълни чаши с горчилка изпих.

Отказах се от сто порока,

и дълговете стари изплатих!

 

Сега живея на чисто!

Раздавам се, не меря на везните.

Щастлива съм, когато пониква

посятото добро в следите ми.

 

Избягвам тънките сметки,

че накрая излизат дебели.

Омотават в разбридани плетки

и най - филигранните нерви.

 

С приятелства не мога да търгувам.

Не съм материално момиче.

Знам истината колко струва,

а фалшът ми бърка в очите.

 

Не прося и не чакам подаяние.

От никому не взимам вересия.

Щастие чуждо не искам назаем.

Животът ми не е бакалия!

 

Превалям билото и времето ми

е ценно за бакалски сметки.

Духът въздига се над тленното

и съм щастлива. Ей така, по детски!

 

Писано преди ... години, но още в сила :-)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От сърце ти благодаря, Таня!💗 Вдъхновени дни да имаш пред теб! Благодаря и за мястото "любими", в което постави стихотворението ми.
  • Браво!
    Чудесно написано!
  • Злати, благодаря ти много за хубавите думи! Успех във всичко, към което се стремиш!💗
  • Как съм пропуснала, Дани! Мъдро, много мъдро! Прочетох в точния момент. Поздравявам те и благодаря!
  • Ще се пошегувам малко, Вили Борис Стругацки има една мисъл, (нали все пак е мъж) - жените не обичат много да разсъждават, но ако започнат, те стават крайно категорични. Е, в случая съм го опровергала От сърце ти благодаря, Вили, хубав ден от мен!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...