На чисто!
Получих от живота сто урока.
Пълни чаши с горчилка изпих.
Отказах се от сто порока,
и дълговете стари изплатих!
Сега живея на чисто!
Раздавам се, не меря на везните.
Щастлива съм, когато пониква
посятото добро в следите ми.
Избягвам тънките сметки,
че накрая излизат дебели.
Омотават в разбридани плетки
и най - филигранните нерви.
С приятелства не мога да търгувам.
Не съм материално момиче.
Знам истината колко струва,
а фалшът ми бърка в очите.
Не прося и не чакам подаяние.
От никому не взимам вересия.
Щастие чуждо не искам назаем.
Животът ми не е бакалия!
Превалям билото и времето ми
е ценно за бакалски сметки.
Духът въздига се над тленното
и съм щастлива. Ей така, по детски!
Писано преди ... години, но още в сила :-)
© Даниела Виткова All rights reserved.
Борис Стругацки има една мисъл, (нали все пак е мъж) - жените не обичат много да разсъждават, но ако започнат, те стават крайно категорични. 