3 mar 2009, 8:34

***(на чисто)

Poesía

843 0 14

началото...
душата... помниш ли я...

е вратата чийто праг е истината
понякога ръбата и боляща
но нужна тебе
нужна нам
за да отмерва пулса
на дишащото съществуване
сега и тук
на чисто и просторно
където позволено е
да стъпваш по тревата
да разговаряш с птиците
и да прегръщаш с себе си дърветата

и смисъла която ще завърне
в протегнатата празна длан
ще начертае заличената
с гумата на ничията воля
пътека на живота...
а той е толкова прекрасен

помниш ли... началото?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gefita (Георги Табаков)

Първата строфа ,е удоволствие да усещаш настроението й.

2009-05-31T15:00:23+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

!!!

2009-03-15T13:24:16+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

2009-03-11T14:36:57+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Помним началото...
И не бива да го забравяме по ничия воля (и под ничия гума)!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИ, ДОРЕНЦЕ!
МНОГО, МНОГО ЛЮБОВ ТИ ЖЕЛАЯ!!!
ПРЕГРЪДКИ ПРАЗНИЧНИ!*

2009-03-08T22:22:18+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"където позволено е
да стъпваш по тревата
да разговаряш с птиците
и да прегръщаш с себе си дърветата"

Началото, протегнато с годините
провирано през хиляди вини...
Залутано във търсене на смисъла
накрая все пак става край,нали?
Един край бременно притихнал
готов начало ново да роди...

Аплодисменти за замислящия и провокиращ стих!

2009-03-07T00:57:26+02:00