Mar 3, 2009, 8:34 AM

***(на чисто)

Poetry

840 0 14

началото...
душата... помниш ли я...

е вратата чийто праг е истината
понякога ръбата и боляща
но нужна тебе
нужна нам
за да отмерва пулса
на дишащото съществуване
сега и тук
на чисто и просторно
където позволено е
да стъпваш по тревата
да разговаряш с птиците
и да прегръщаш с себе си дърветата

и смисъла която ще завърне
в протегнатата празна длан
ще начертае заличената
с гумата на ничията воля
пътека на живота...
а той е толкова прекрасен

помниш ли... началото?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gefita (Георги Табаков)

Първата строфа ,е удоволствие да усещаш настроението й.

2009-05-31T15:00:23+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

!!!

2009-03-15T13:24:16+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

2009-03-11T14:36:57+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Помним началото...
И не бива да го забравяме по ничия воля (и под ничия гума)!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИ, ДОРЕНЦЕ!
МНОГО, МНОГО ЛЮБОВ ТИ ЖЕЛАЯ!!!
ПРЕГРЪДКИ ПРАЗНИЧНИ!*

2009-03-08T22:22:18+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"където позволено е
да стъпваш по тревата
да разговаряш с птиците
и да прегръщаш с себе си дърветата"

Началото, протегнато с годините
провирано през хиляди вини...
Залутано във търсене на смисъла
накрая все пак става край,нали?
Един край бременно притихнал
готов начало ново да роди...

Аплодисменти за замислящия и провокиращ стих!

2009-03-07T00:57:26+02:00