началото...
душата... помниш ли я...е вратата чийто праг е истината
понякога ръбата и боляща
но нужна тебе
нужна нам
за да отмерва пулса
на дишащото съществуване
сега и тук
на чисто и просторно
където позволено е
да стъпваш по тревата
да разговаряш с птиците
и да прегръщаш с себе си дърветата
и смисъла която ще завърне
в протегнатата празна длан
ще начертае заличената
с гумата на ничията воля
пътека на живота...
а той е толкова прекрасен
помниш ли... началото?
© Дора Павлова All rights reserved.