3.03.2009 г., 8:34 ч.
***(на чисто)
началото...
душата... помниш ли я...е вратата чийто праг е истината
понякога ръбата и боляща
но нужна тебе
нужна нам
за да отмерва пулса
на дишащото съществуване
сега и тук
на чисто и просторно
където позволено е
да стъпваш по тревата
да разговаряш с птиците
и да прегръщаш с себе си дърветата
и смисъла която ще завърне
в протегнатата празна длан
ще начертае заличената
с гумата на ничията воля
пътека на живота...
а той е толкова прекрасен
помниш ли... началото?
© Дора Павлова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Първата строфа ,е удоволствие да усещаш настроението й.
-
!!!
-
-
Помним началото...
И не бива да го забравяме по ничия воля (и под ничия гума)!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИ, ДОРЕНЦЕ!
МНОГО, МНОГО ЛЮБОВ ТИ ЖЕЛАЯ!!!
ПРЕГРЪДКИ ПРАЗНИЧНИ!* -
"където позволено е
да стъпваш по тревата
да разговаряш с птиците
и да прегръщаш с себе си дърветата"
Началото, протегнато с годините
провирано през хиляди вини...
Залутано във търсене на смисъла
накрая все пак става край,нали?
Един край бременно притихнал
готов начало ново да роди...
Аплодисменти за замислящия и провокиращ стих!
-
прекрасно е...
там където можеш да стъпваш по тревата,
да разговаряш с птиците...на чисто и просторно...
прегръщам, те Дорче...с много обич. -
да, нужна е
хареса ми -
Много харесах!
-
...!!!
-
Трудно е през прага на тази врата...
Доре!* -
Отмерих пулса
на дишащото съществуване
сега и тук
!!!
Каке*! -
!!!
-
Отде дойдохме ние, накъде вървим...
Началото е край и краят е начало...
Поздрави, Доре! -
животът, Доре е наистина прекрасен....и е много дълъг път...
понякога началото се губи...но винаги се съединява с края, за да се затвори кръга наречен Живот...!
поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
