8 feb 2009, 14:56

На чисто

  Poesía
787 0 1

За сетен път провал,

в борбата вече не намирам сили.

Поредният ми нов провал,

душата не шепти, крещи ми.

Вчера пак съм я предала,

надделяха в мене страшни мисли.

Снощи пак съм се поддала,

пак доказах, че съм слаба.

Днес душата ми се сърди,

готова е от мен да се отрича.

Не мога да я съдя,

вечно провалилите се никой не обича.

Вчера бе провал,

а днес какво ще бъде?!

По чудо капчица надежда в мен е оцеляла:

в този ден, ако се справя,

днес, ако предотвратя провала

и следващите дни ще победя...

А утрото ме гледа с насмешка,

за него жалки са поредните ми опити.

Следи ме, чака днешната ми грешка,

търпеливо следва всяка моя крачка,

притаява дъх над всяко колебание,

в готовност днес отново да ме смачка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...