8.02.2009 г., 14:56

На чисто

782 0 1

За сетен път провал,

в борбата вече не намирам сили.

Поредният ми нов провал,

душата не шепти, крещи ми.

Вчера пак съм я предала,

надделяха в мене страшни мисли.

Снощи пак съм се поддала,

пак доказах, че съм слаба.

Днес душата ми се сърди,

готова е от мен да се отрича.

Не мога да я съдя,

вечно провалилите се никой не обича.

Вчера бе провал,

а днес какво ще бъде?!

По чудо капчица надежда в мен е оцеляла:

в този ден, ако се справя,

днес, ако предотвратя провала

и следващите дни ще победя...

А утрото ме гледа с насмешка,

за него жалки са поредните ми опити.

Следи ме, чака днешната ми грешка,

търпеливо следва всяка моя крачка,

притаява дъх над всяко колебание,

в готовност днес отново да ме смачка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...