Feb 8, 2009, 2:56 PM

На чисто

  Poetry
783 0 1

За сетен път провал,

в борбата вече не намирам сили.

Поредният ми нов провал,

душата не шепти, крещи ми.

Вчера пак съм я предала,

надделяха в мене страшни мисли.

Снощи пак съм се поддала,

пак доказах, че съм слаба.

Днес душата ми се сърди,

готова е от мен да се отрича.

Не мога да я съдя,

вечно провалилите се никой не обича.

Вчера бе провал,

а днес какво ще бъде?!

По чудо капчица надежда в мен е оцеляла:

в този ден, ако се справя,

днес, ако предотвратя провала

и следващите дни ще победя...

А утрото ме гледа с насмешка,

за него жалки са поредните ми опити.

Следи ме, чака днешната ми грешка,

търпеливо следва всяка моя крачка,

притаява дъх над всяко колебание,

в готовност днес отново да ме смачка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...