За сетен път провал,

в борбата вече не намирам сили.

Поредният ми нов провал,

душата не шепти, крещи ми.

Вчера пак съм я предала,

надделяха в мене страшни мисли.

Снощи пак съм се поддала,

пак доказах, че съм слаба.

Днес душата ми се сърди,

готова е от мен да се отрича.

Не мога да я съдя,

вечно провалилите се никой не обича.

Вчера бе провал,

а днес какво ще бъде?!

По чудо капчица надежда в мен е оцеляла:

в този ден, ако се справя,

днес, ако предотвратя провала

и следващите дни ще победя...

А утрото ме гледа с насмешка,

за него жалки са поредните ми опити.

Следи ме, чака днешната ми грешка,

търпеливо следва всяка моя крачка,

притаява дъх над всяко колебание,

в готовност днес отново да ме смачка.