23 abr 2009, 21:13

На Д...! 

  Poesía
661 0 1

През думите те разпознавам,

ти си сянката от моя сън,

но в съня със сянката се разминавам

тиха, сама, неспокойна съм.

 

Излез от сянката,

постой секунда, времето всичко ще изтрие,

целия ми живот тя ще трае, ти продължавай,

докато мъката не ме убие.

© Нели Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??