На Деси
Калена в подвизи безбройни,
до мен будуваш ден и нощ.
Във вечерите ми самотни
ме задоволяваш с хладна мощ.
Напук на белезите грозни,
които аз ти причиних,
ме галиш с жестове фамозни,
докато пиша този стих.
С едно движение красиво
докарваш ме до луд екстаз
и чувството ужасно диво
ме реже, знай, като елмаз.
Когато чувствам се невзрачен,
от женска ласка ощетен,
изпълваш погледа ми мрачен
и осветяваш моя ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Божков Todos los derechos reservados
