На Деси

27 февр. 2011 г., 16:16

Поэзия

751 0 1

Калена в подвизи безбройни,
до мен будуваш ден и нощ.
Във вечерите ми самотни
ме задоволяваш с хладна мощ.

Напук на белезите грозни,
които аз ти причиних,
ме галиш с жестове фамозни,
докато пиша този стих.

С едно движение красиво
докарваш ме до луд екстаз
и чувството ужасно диво
ме реже, знай, като елмаз.

Когато чувствам се невзрачен,
от женска ласка ощетен,
изпълваш погледа ми мрачен
и осветяваш моя ден.

На Деси

Свързани произведения

Комментарии

Предложения