Калена в подвизи безбройни,
до мен будуваш ден и нощ.
Във вечерите ми самотни
ме задоволяваш с хладна мощ.
Напук на белезите грозни,
които аз ти причиних,
ме галиш с жестове фамозни,
докато пиша този стих.
С едно движение красиво
докарваш ме до луд екстаз
и чувството ужасно диво
ме реже, знай, като елмаз.
Когато чувствам се невзрачен,
от женска ласка ощетен,
изпълваш погледа ми мрачен
и осветяваш моя ден.
© Михаил Божков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
