5 mar 2020, 7:52

На дневника

  Poesía
1.4K 1 2

Ти, единствен мой слушател, 

верен спътник и приятел,

пазиш моите вълнения,

скици и стихотворения

и ги скриваш от света.

Всяка мисъл и мечта,

що да споделя не смея,

тук наскрито ще излея.

 

На душата нежна страж,

и да не сбера кураж

да крещя, а не шептя

срещу злото във света,

дълго след като ме няма,

чисто, ясно, без измама

ще се чува моят глас,

ще шепти: "Поет бях аз!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© irina Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Благодаря!!! Наистина, изкуството е вечно и в него няма минало време.
  • Не си била, си и ще бъдеш.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...