Ти, единствен мой слушател,
верен спътник и приятел,
пазиш моите вълнения,
скици и стихотворения
и ги скриваш от света.
Всяка мисъл и мечта,
що да споделя не смея,
тук наскрито ще излея.
На душата нежна страж,
и да не сбера кураж
да крещя, а не шептя
срещу злото във света,
дълго след като ме няма,
чисто, ясно, без измама
ще се чува моят глас,
ще шепти: "Поет бях аз!"
© irina All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
