Ти, единствен мой слушател,
верен спътник и приятел,
пазиш моите вълнения,
скици и стихотворения
и ги скриваш от света.
Всяка мисъл и мечта,
що да споделя не смея,
тук наскрито ще излея.
На душата нежна страж,
и да не сбера кураж
да крещя, а не шептя
срещу злото във света,
дълго след като ме няма,
чисто, ясно, без измама
ще се чува моят глас,
ще шепти: "Поет бях аз!"
© irina All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
