5 мар. 2020 г., 07:52

На дневника

1.4K 1 2

Ти, единствен мой слушател, 

верен спътник и приятел,

пазиш моите вълнения,

скици и стихотворения

и ги скриваш от света.

Всяка мисъл и мечта,

що да споделя не смея,

тук наскрито ще излея.

 

На душата нежна страж,

и да не сбера кураж

да крещя, а не шептя

срещу злото във света,

дълго след като ме няма,

чисто, ясно, без измама

ще се чува моят глас,

ще шепти: "Поет бях аз!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© irina Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Благодаря!!! Наистина, изкуството е вечно и в него няма минало време.
  • Не си била, си и ще бъдеш.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...