5 мар. 2020 г., 07:52

На дневника

1.4K 1 2

Ти, единствен мой слушател, 

верен спътник и приятел,

пазиш моите вълнения,

скици и стихотворения

и ги скриваш от света.

Всяка мисъл и мечта,

що да споделя не смея,

тук наскрито ще излея.

 

На душата нежна страж,

и да не сбера кураж

да крещя, а не шептя

срещу злото във света,

дълго след като ме няма,

чисто, ясно, без измама

ще се чува моят глас,

ще шепти: "Поет бях аз!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© irina Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Благодаря!!! Наистина, изкуството е вечно и в него няма минало време.
  • Не си била, си и ще бъдеш.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...