На Добрич
Моят град,
често ограбван
от велможи и бели яки,
честно, по-мъжки,
изкарва си хляба
и сърце има
с всички да го дели.
Той е красив
с набразденото чело,
дето дълбае
съдбата своя урок
и днес ветрове брулят
и не прощават,
че земята е негова мощ.
Красив е
с бялата риза,
по жътва
и в дълбока бразда,
кога сълзата
до семе зарива
и я превръща
в жива вода.
Красив е.
Синее просторът
в очите му детски.
Дръзко сърцето ражда мечти.
С ръченика* завива надеждите,
в напукани длани
бяла лястовичка
с нежност държи.
Моят град с обич раздава
хлебна пита
и тих благослов
за слънце,
за жито,
за много любов,
да има народа ни.
Да го има човешкия род!
© Лъки Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
... Между другото... И аз съм с единия (по-важния) крак от Добрич
-
Страхотен стихтова е и моят град!!!!
-
Благодаря,че се докоснахте до моят град,Ники,Руми и Райчо!Тъжни са малките градове,тъжна е съдбата им в наши дни,но надежда винаги има,нали?!
-
Дали само така ми се струва: и градовете ни, и стиховете ни са повече тъжни.
-
хубаво посвещение
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и моят град е по-тъжен, различен...
благодаря ти за този прекрасен стих.
Лъки, сърдечно.