На Добрич
Моят град,
често ограбван
от велможи и бели яки,
честно, по-мъжки,
изкарва си хляба
и сърце има
с всички да го дели.
Той е красив
с набразденото чело,
дето дълбае
съдбата своя урок
и днес ветрове брулят
и не прощават,
че земята е негова мощ.
Красив е
с бялата риза,
по жътва
и в дълбока бразда,
кога сълзата
до семе зарива
и я превръща
в жива вода.
Красив е.
Синее просторът
в очите му детски.
Дръзко сърцето ражда мечти.
С ръченика* завива надеждите,
в напукани длани
бяла лястовичка
с нежност държи.
Моят град с обич раздава
хлебна пита
и тих благослов
за слънце,
за жито,
за много любов,
да има народа ни.
Да го има човешкия род!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
