лъвче (Лъки)
122 999
18.03.2011 г., 18:58 ч.

На Добрич 

  Поезия » Гражданска
912 0 6

Моят град, 
често ограбван 
от велможи и бели яки, 
честно, по-мъжки, 
изкарва си хляба 
и сърце има 
с всички да го дели. 
Той е красив 
с набразденото чело, 
дето дълбае 
съдбата своя урок 
и днес ветрове брулят 
и не прощават, 
че земята е негова мощ. 
Красив е 
с бялата риза, 
по жътва 
и в дълбока бразда, 
кога сълзата 
до семе зарива 
и я превръща 
в жива вода. 
Красив е. 
Синее просторът 
в очите му детски. 
Дръзко сърцето ражда мечти. 
С ръченика* завива надеждите, 
в напукани длани 
бяла лястовичка 
с нежност държи. 

Моят град с обич раздава 
хлебна пита 
и тих благослов 
за слънце, 
за жито, 
за много любов, 

да има народа ни. 
Да го има човешкия род!

© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • тъжно ми стана...
    и моят град е по-тъжен, различен...
    благодаря ти за този прекрасен стих.
    Лъки, сърдечно.
  • ... Между другото... И аз съм с единия (по-важния) крак от Добрич
  • Страхотен стих това е и моят град!!!!
  • Благодаря,че се докоснахте до моят град,Ники,Руми и Райчо!Тъжни са малките градове,тъжна е съдбата им в наши дни,но надежда винаги има,нали?!
  • Дали само така ми се струва: и градовете ни, и стиховете ни са повече тъжни.
  • хубаво посвещение
Предложения
: ??:??