На добрия ловец

Гора като гора – с капачки лъскаво небе

и с вълци като въздуха потребни,

шубраци, отлежали в нейното мазе,

в дантелите на паяци – прозрения.

В гора – като в гора, почти е здрач,

светулките със счупени фенери щурат,

долавям вавилонски кръговрат,

от стъпки на сърни тук юди се вълнуват.

Момичето е с кошница, а тя  е малка

(така ù казваха – да не взема голяма),

момичето съм аз, макар че очевадно

отдавна в приказки не вярвам и се пазя.

Не търся бùлета омайни, медна пита,

вързопът ми се мята още празен,

и с вълците общувам драматично,

лисици, ако видя, две приказки и чао!

Ловеца търся аз, без рог на шия,

отдавна в пенсия и малодушен,

Добрия дух на горската чаршия,

тромпет измайсторил от пушка.

Бих седнала до него и без страх

бих слушала баладите му медноструйни

и като награда – два стръка ягоди

ще му даря, червените ми устни да целуне.

tina