На добрия ловец
На добрия ловец
Гора като гора – с капачки лъскаво небе
и с вълци като въздуха потребни,
шубраци, отлежали в нейното мазе,
в дантелите на паяци – прозрения.
В гора – като в гора, почти е здрач,
светулките със счупени фенери щурат,
долавям вавилонски кръговрат,
от стъпки на сърни тук юди се вълнуват.
Момичето е с кошница, а тя е малка
(така ù казваха – да не взема голяма),
момичето съм аз, макар че очевадно
отдавна в приказки не вярвам и се пазя.
Не търся бùлета омайни, медна пита,
вързопът ми се мята още празен,
и с вълците общувам драматично,
лисици, ако видя, две приказки и чао!
Ловеца търся аз, без рог на шия,
отдавна в пенсия и малодушен,
Добрия дух на горската чаршия,
тромпет измайсторил от пушка.
Бих седнала до него и без страх
бих слушала баладите му медноструйни
и като награда – два стръка ягоди
ще му даря, червените ми устни да целуне.
tina
© Златина Георгиева All rights reserved.
