5 dic 2014, 21:46

На добър час! 

  Poesía » De amor
622 0 6

На добър час!

 

Животът ми към залеза отива,

а болката в сърцето още пари,

дано със другия да си щастлива -

най-трудно се понасят изневяри.

 

Сега съм сам – дъждът вали

и сякаш са сълзи солени,

и страшно, страшно ме боли,

че ти далече си от мене.

 

Къде си? С кой си и дали,

той като мене ще те гали,

ще милва твоите коси и

страст в очите ти ще пали?

 

И как ли нашето дете

ще може той да заобича,

а то дали ще разбере

че трябва „татко“ да нарича -

 

човек, довчера непознат,

промъкнал се съвсем случайно

във още топлия креват -

за удоволствие нетрайно?

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви Косе, Жани, Плами за коментарите!
  • Хубав, силен и изживян стих,
    написано от едно наранено сърце!
  • До половината някак си го преглътнах, обаче към края...
    А как ми се иска да разцъфнеш мъничко... поне стихотворно...
  • Стих , извиращ от страданието на душата...заради такива творби идвам в сайта..стхът е затрогващ и много силен..
    поздрави
  • Благодаря Ели! Хубав ден!
  • Само истинската любов може да каже:
    "На добър час!"
    Адмирации за силата да го направиш!
    И за стиха, разбира се.
    Поздрави.
Propuestas
: ??:??