На добър час!
На добър час!
Животът ми към залеза отива,
а болката в сърцето още пари,
дано със другия да си щастлива -
най-трудно се понасят изневяри.
Сега съм сам – дъждът вали
и сякаш са сълзи солени,
и страшно, страшно ме боли,
че ти далече си от мене.
Къде си? С кой си и дали,
той като мене ще те гали,
ще милва твоите коси и
страст в очите ти ще пали?
И как ли нашето дете
ще може той да заобича,
а то дали ще разбере
че трябва „татко“ да нарича -
човек, довчера непознат,
промъкнал се съвсем случайно
във още топлия креват -
за удоволствие нетрайно?
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
