finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
14 jun 2018, 9:12

На добър път

  Poesía » Civil
3.2K 20 26

 

 

Децата ни... децата заминават---

Билетите им – все еднопосочни...

След тях остава... болката остава...

Ала не знаем тя къде е точно...

Дали в ума ни или пък в сърцето,

което бие с болката неравно

и казва ни – отива си детето...

А с болката се свиква много бавно...

Във този свят голям те имат място,

ала не е до нас, а надалече...

За тях едно-единствено е ясно –

едва ли ще се върнат тука вече...

Освен, когато тук ще са на гости,

във отпуск или вече след години,

те ще се върнат, но ще искат просто

да видят нас и своите роднини...

Децата ни... децата заминават...

И ги поглъща алчно терминала...

Прогонени от своята държава,

те вече знаят, че ги е предала...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    Децата ни... децата заминават...
    И ги поглъща алчно терминала...
    Прогонени от своята държава,
    те вече знаят, че ги е предала...
  • ЛЕЦ (Лъчезар Цонев)
    ЛЕЦ (Лъчезар Цонев)
    Добре написано, поздрав! Но децата не са предадени от държавата, а преди всичко от руските слуги в нея и някои американски такива...
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    За съжаление страната ни не дава прехрана на децата ни. Разпиляха се по белия свят. И моя син е в чужбина повече от 17 години! Ще забравят своята родина! Съвременните управляващи допуснаха земята ни да бъде продадена на чужденци и нищо чудно след години българите да се окажат, че живеят в чужда държава. Но българският народ сам е виновен за съдбата си, Турското робство прекърши неговия дух... И сега чакаме чужди войски да идват в България да ни защитават от въображаемия враг Русия, която ни дари свободата.от робството. Тъжно, много тъжно!
  • лидка (Лидия Кърклисийска)
    лидка (Лидия Кърклисийска)
    Едва сега попаднах на стиховете ти и от сърце те поздравявам.Страхотно стихотворение - точно,силно ,прочувствено.Бръкна в душата ми,защото аз имам две деца навън.
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Болката от заминаване на дете е описана много добре тук!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0