На другата в мен
Спирам тук. Точно тук ще остана.
Уморих се навън да се взирам.
Извън мене светът е измамен.
Замълчи! Остави ме на мира.
Аз оставам при двата кипариса,
остарели от дългото чакане,
от лютивия дим на цигарите,
от шума на минаващи влакове.
Аз оставам в романа окъсан
и лекьосан от сълзи изплакани.
Вън от него е светло, но мръсно.
Нищо хубаво вън не ме чака...
Спирам тук, че нататък е чуждо.
Доживотна е мойта присъда...
Продължавай! Без мен се събуждай...
Искам себе си просто да бъда.
Уморих се навън да се взирам.
Извън мене светът е измамен.
Замълчи! Остави ме на мира.
Аз оставам при двата кипариса,
остарели от дългото чакане,
от лютивия дим на цигарите,
от шума на минаващи влакове.
Аз оставам в романа окъсан
и лекьосан от сълзи изплакани.
Вън от него е светло, но мръсно.
Нищо хубаво вън не ме чака...
Спирам тук, че нататък е чуждо.
Доживотна е мойта присъда...
Продължавай! Без мен се събуждай...
Искам себе си просто да бъда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Симова Todos los derechos reservados
