osi4kata (Румяна Симова) osi4kata (Румяна Симова)
1 37
Nov 16, 2004, 8:05 AM

На другата в мен

  Poetry
2.1K 0 5
Спирам тук. Точно тук ще остана.
Уморих се навън да се взирам.
Извън мене светът е измамен.
Замълчи! Остави ме на мира.
Аз оставам при двата кипариса,
остарели от дългото чакане,
от лютивия дим на цигарите,
от шума на минаващи влакове.
Аз оставам в романа окъсан
и лекьосан от сълзи изплакани.
Вън от него е светло, но мръсно.
Нищо хубаво вън не ме чака...
Спирам тук, че нататък е чуждо.
Доживотна е мойта присъда...
Продължавай! Без мен се събуждай...
Искам себе си просто да бъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0