Nov 16, 2004, 8:05 AM

На другата в мен

  Poetry
2.1K 0 5
Спирам тук. Точно тук ще остана.
Уморих се навън да се взирам.
Извън мене светът е измамен.
Замълчи! Остави ме на мира.
Аз оставам при двата кипариса,
остарели от дългото чакане,
от лютивия дим на цигарите,
от шума на минаващи влакове.
Аз оставам в романа окъсан
и лекьосан от сълзи изплакани.
Вън от него е светло, но мръсно.
Нищо хубаво вън не ме чака...
Спирам тук, че нататък е чуждо.
Доживотна е мойта присъда...
Продължавай! Без мен се събуждай...
Искам себе си просто да бъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...