Nov 16, 2004, 8:05 AM

На другата в мен

  Poetry
2.1K 0 5
Спирам тук. Точно тук ще остана.
Уморих се навън да се взирам.
Извън мене светът е измамен.
Замълчи! Остави ме на мира.
Аз оставам при двата кипариса,
остарели от дългото чакане,
от лютивия дим на цигарите,
от шума на минаващи влакове.
Аз оставам в романа окъсан
и лекьосан от сълзи изплакани.
Вън от него е светло, но мръсно.
Нищо хубаво вън не ме чака...
Спирам тук, че нататък е чуждо.
Доживотна е мойта присъда...
Продължавай! Без мен се събуждай...
Искам себе си просто да бъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...