osi4kata (Румяна Симова) osi4kata (Румяна Симова)
1 37
Nov 16, 2004, 8:05 AM

На другата в мен

  Poetry
2.1K 0 5
Спирам тук. Точно тук ще остана.
Уморих се навън да се взирам.
Извън мене светът е измамен.
Замълчи! Остави ме на мира.
Аз оставам при двата кипариса,
остарели от дългото чакане,
от лютивия дим на цигарите,
от шума на минаващи влакове.
Аз оставам в романа окъсан
и лекьосан от сълзи изплакани.
Вън от него е светло, но мръсно.
Нищо хубаво вън не ме чака...
Спирам тук, че нататък е чуждо.
Доживотна е мойта присъда...
Продължавай! Без мен се събуждай...
Искам себе си просто да бъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0