mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

13 sept 2012, 10:13

На другия край на въжето

Poesía » Filosófica

993 0 13

Изплете си здраво въже от мълчание.

Преметна го сръчно през шията.

На него увиснал, загуби съзнание.

Сърцето му вече не биеше.

Въжето бе жилаво, стягаше адски!

Такава развръзка си струва!

Животът с трупа се прегърнаха братски,

така че смъртта да ревнува!

Как искаше в тази минута последна

да върне живота, да диша...

Душата виновно през рамо погледна

и литна след тиха въздишка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

milena611 (Милена Петрова)

Обичам хубавата поезия, а редовете на Мариан ме накараха да затая дъх. Мисля, че критиката на Argonyk е безпочвена. Мариан,бъди действителен философ, не се поддавай на подобни тривиални изказвания, а твори! Дерзай и успехи!

2012-09-15T18:53:43+03:00
Самодива (Вики)

Браво, Мариан!

2012-09-14T11:54:37+03:00
AivI (Стелияна Димитрова)

Много силно..!

2012-09-14T11:22:45+03:00
Laska (Ласка Александрова)

дано е към светлина
хубав стих!

2012-09-14T11:19:00+03:00
valia1771 (Ивон)

Силен стих и тази виновна душа накрая! Хареса ми!

2012-09-13T23:26:53+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0