mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

13 sept 2012, 10:13

На другия край на въжето

Poesía » Filosófica

994 0 13

Изплете си здраво въже от мълчание.

Преметна го сръчно през шията.

На него увиснал, загуби съзнание.

Сърцето му вече не биеше.

Въжето бе жилаво, стягаше адски!

Такава развръзка си струва!

Животът с трупа се прегърнаха братски,

така че смъртта да ревнува!

Как искаше в тази минута последна

да върне живота, да диша...

Душата виновно през рамо погледна

и литна след тиха въздишка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

milena611 (Милена Петрова)

Обичам хубавата поезия, а редовете на Мариан ме накараха да затая дъх. Мисля, че критиката на Argonyk е безпочвена. Мариан,бъди действителен философ, не се поддавай на подобни тривиални изказвания, а твори! Дерзай и успехи!

2012-09-15T18:53:43+03:00
Самодива (Вики)

Браво, Мариан!

2012-09-14T11:54:37+03:00
AivI (Стелияна Димитрова)

Много силно..!

2012-09-14T11:22:45+03:00
Laska (Ласка Александрова)

дано е към светлина
хубав стих!

2012-09-14T11:19:00+03:00
valia1771 (Ивон)

Силен стих и тази виновна душа накрая! Хареса ми!

2012-09-13T23:26:53+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0