mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

13 sept 2012, 10:13

На другия край на въжето

Poesía » Filosófica

998 0 13

Изплете си здраво въже от мълчание.

Преметна го сръчно през шията.

На него увиснал, загуби съзнание.

Сърцето му вече не биеше.

Въжето бе жилаво, стягаше адски!

Такава развръзка си струва!

Животът с трупа се прегърнаха братски,

така че смъртта да ревнува!

Как искаше в тази минута последна

да върне живота, да диша...

Душата виновно през рамо погледна

и литна след тиха въздишка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

milena611 (Милена Петрова)

Обичам хубавата поезия, а редовете на Мариан ме накараха да затая дъх. Мисля, че критиката на Argonyk е безпочвена. Мариан,бъди действителен философ, не се поддавай на подобни тривиални изказвания, а твори! Дерзай и успехи!

2012-09-15T18:53:43+03:00
Самодива (Вики)

Браво, Мариан!

2012-09-14T11:54:37+03:00
AivI (Стелияна Димитрова)

Много силно..!

2012-09-14T11:22:45+03:00
Laska (Ласка Александрова)

дано е към светлина
хубав стих!

2012-09-14T11:19:00+03:00
valia1771 (Ивон)

Силен стих и тази виновна душа накрая! Хареса ми!

2012-09-13T23:26:53+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0