Sep 13, 2012, 10:13 AM

На другия край на въжето 

  Poetry » Phylosophy
853 0 13

Изплете си здраво въже от мълчание.

Преметна го сръчно през шията.

На него увиснал, загуби съзнание.

Сърцето му вече не биеше.

 

Въжето бе жилаво, стягаше адски!

Такава развръзка си струва!

Животът с трупа се прегърнаха братски,

така че смъртта да ревнува!

 

Как искаше в тази минута последна

да върне живота, да диша...

Душата виновно през рамо погледна

и литна след тиха въздишка.

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обичам хубавата поезия, а редовете на Мариан ме накараха да затая дъх. Мисля, че критиката на Argonyk е безпочвена. Мариан,бъди действителен философ, не се поддавай на подобни тривиални изказвания, а твори! Дерзай и успехи!
  • Браво, Мариан!
  • Много силно..!
  • дано е към светлина
    хубав стих!
  • Силен стих и тази виновна душа накрая! Хареса ми!
  • Силни и много добри стихове пишеш, Мариан! Поздравявам те!
  • Поздравления и от мен,Мариан!
  • Това си е чиста римувана психология-прииска ми се да съм там и да срежа въжето от,оказалата се по-силна, смъртна прегръдка.
    Знаех си,че удивителните на Поли ще ме заведат при добър стих...
  • !!!*
  • Чудесно е,Мариане!Поздравление!!!
    Привет от мен!
  • Дълбока философия, Мариан! Особено ме впечатли изразът
    "Живота с трупа се прегърнаха братски,
    така че смъртта да ревнува"
    Поздравявам те!
  • Силно чувствен стих..., само да не е и гузна...***!!!
    "Душата виновно през рамо погледна
    и литна след тиха въздишка."
  • !!!
Random works
: ??:??