На двора, със котките
На двора, със котките,
сЪлзите, кротките,
тихо дойдоха.
Последното, слънцето,
пресечено с вятъра,
донесе умора.
И там съм аз, седнала
в последното, времето,
което пилея.
А там съм обречена
в коварните, мислите,
мен, що владеят.
Косите обърках си
в името на живота.
Посоката може би
лъжа е жестока...
До мен се излегна
старият, котаракът
и логично замърка.
А аз пред поредна
драма - миг кратък,
чувствам се мъртва.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Смелост 
