20 сент. 2009 г., 21:37

На двора, със котките 

  Поэзия
543 1 7

На двора, със котките,
сЪлзите, кротките,
тихо дойдоха.
Последното, слънцето,
пресечено с вятъра,
донесе умора.

 

 

И там съм аз, седнала
в последното, времето,
което пилея.
А там съм обречена
в коварните, мислите,
мен, що владеят.

 

 

Косите обърках си
в името на живота.
Посоката може би
лъжа е жестока...

 

 

До мен се излегна
старият, котаракът
и логично замърка.
А аз пред поредна
драма - миг кратък,
чувствам се мъртва.

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??