Една картина вечно ще си спомням,
нарисувал дядо ми, без лист и без бои...
Ще кажете (това не е възможно..),
-така си мислите, уви!
Нюансите са сиви с цвят на пръст.
Студ и лед земята са сковали,
а дядо ми с единия си крак,
до ковчега в инвалидния си стол, изправен.
Един живот изпълнен със тревоги,
един живот осеян от мечти,
един живот живян достойно,
един живот угасна и мълчи..... ...