Нони (Нони)
27 70
Mar 9, 2016, 3:52 PM

На дядо 

  Poetry
1174 1 11

Една картина вечно ще си спомням,

нарисувал дядо ми, без лист и без бои...

Ще кажете (това не е възможно..),

-така си мислите, уви!

 

Нюансите са сиви с цвят на пръст.

Студ и лед земята са сковали,

а дядо ми с единия си крак,

до ковчега в инвалидния си стол, изправен.

 

Един живот изпълнен със тревоги,

един живот осеян от мечти,

един живот живян достойно,

един живот угасна и мълчи.....

 

Каква жена е имал само -

кърмила е четири деца,

сега до нея, той подпрял е рамо

и гордо я изпраща във пръстта.

 

Целува баба във последния и път -

такава сила аз не бях познала...

и той е моят пример-мъж,

най-обичния ми - дядо!!!

 

© Нони All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??