На дядо
Една картина вечно ще си спомням,
нарисувал дядо ми, без лист и без бои...
Ще кажете (това не е възможно..),
-така си мислите, уви!
Нюансите са сиви с цвят на пръст.
Студ и лед земята са сковали,
а дядо ми с единия си крак,
до ковчега в инвалидния си стол, изправен.
Един живот изпълнен със тревоги,
един живот осеян от мечти,
един живот живян достойно,
един живот угасна и мълчи.....
Каква жена е имал само -
кърмила е четири деца,
сега до нея, той подпрял е рамо
и гордо я изпраща във пръстта.
Целува баба във последния и път -
такава сила аз не бях познала...
и той е моят пример-мъж,
най-обичния ми - дядо!!!
© Нони All rights reserved.
!