Нони (Нони)
27 70
9.03.2016 г., 15:52 ч.

На дядо 

  Поезия
1187 1 11

Една картина вечно ще си спомням,

нарисувал дядо ми, без лист и без бои...

Ще кажете (това не е възможно..),

-така си мислите, уви!

 

Нюансите са сиви с цвят на пръст.

Студ и лед земята са сковали,

а дядо ми с единия си крак,

до ковчега в инвалидния си стол, изправен.

 

Един живот изпълнен със тревоги,

един живот осеян от мечти,

един живот живян достойно,

един живот угасна и мълчи.....

 

Каква жена е имал само -

кърмила е четири деца,

сега до нея, той подпрял е рамо

и гордо я изпраща във пръстта.

 

Целува баба във последния и път -

такава сила аз не бях познала...

и той е моят пример-мъж,

най-обичния ми - дядо!!!

 

© Нони Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??