На дядо ми

Отиде си внезапно, като птица,

Разперила свободно своите криле.

Тъй смело, някак – не насила,

Отлетя във други светове.

Тъй леко, сякаш по покана,

Отиде си, далече си от нас.

Но моля се, където и да си отишъл,

Да е настъпил Твоя час.

Надявам се и да ни чуваш

Как говорим с теб навън.

Седнал в двора, гледайки към пътя,

Както беше.. не насън.

Но не, аз зная,че си там

И наблюдаваш ни от стола пред гаража.

Затова ще дойда, ще поседна..

Да знаеш,.. за да ти покажа..

..че човек, създаден от скала

Не се забравя с полъха на вятър.

Не си отива, щом птица отлети

Той остава вечно тук и с нас,

И вдъхва сили в идните ни дни.