Aug 29, 2016, 5:33 PM

На дядо ми

  Poetry » Other
617 1 0

 

Отиде си внезапно, като птица,

Разперила свободно своите криле.

Тъй смело, някак – не насила,

Отлетя във други светове.

 

Тъй леко, сякаш по покана,

Отиде си, далече си от нас.

Но моля се, където и да си отишъл,

Да е настъпил Твоя час.

 

Надявам се и да ни чуваш

Как говорим с теб навън.

Седнал в двора, гледайки към пътя,

Както беше.. не насън.

 

Но не, аз зная,че си там

И наблюдаваш ни от стола пред гаража.

Затова ще дойда, ще поседна..

Да знаеш,.. за да ти покажа..

 

..че човек, създаден от скала

Не се забравя с полъха на вятър.

Не си отива, щом птица отлети

Той остава вечно тук и с нас,

И вдъхва сили в идните ни дни.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...