dangerous_mouse (Ден)
21 112
30 jul 2008, 7:49

На дядо ми... 

  Poesía » Otra
1110 0 3
Не вярваш в чудеса,
та нали нищо не траело вечно,
но изпълнен си с тъга,
може би си постъпвал грешно.
Усмивката - леко груба, чезне бавно,
от суетата няма никакъв помен,
няма помен и от миналото славно,
остави от сълзи поток огромен.
И аз вече не вярвам в нищо,
човек в плен на живота е като роб,
искам само чувството предишно,
със сълзи, но от радост и не върху твоя гроб.

© Ден Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??