dangerous_mouse (Ден)
21 112
30.07.2008 г., 7:49 ч.

На дядо ми... 

  Поезия » Друга
1293 0 3
Не вярваш в чудеса,
та нали нищо не траело вечно,
но изпълнен си с тъга,
може би си постъпвал грешно.
Усмивката - леко груба, чезне бавно,
от суетата няма никакъв помен,
няма помен и от миналото славно,
остави от сълзи поток огромен.
И аз вече не вярвам в нищо,
човек в плен на живота е като роб,
искам само чувството предишно,
със сълзи, но от радост и не върху твоя гроб.

© Ден Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??