На дядо ми...
Не вярваш в чудеса,
та нали нищо не траело вечно,
но изпълнен си с тъга,
може би си постъпвал грешно.
Усмивката - леко груба, чезне бавно,
от суетата няма никакъв помен,
няма помен и от миналото славно,
остави от сълзи поток огромен.
И аз вече не вярвам в нищо,
човек в плен на живота е като роб,
искам само чувството предишно,
със сълзи, но от радост и не върху твоя гроб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ден Всички права запазени
