dangerous_mouse (Ден) dangerous_mouse (Ден)
21
Jul 30, 2008, 7:49 AM

На дядо ми...

  Poetry » Other
1.7K 0 3
Не вярваш в чудеса, та нали нищо не траело вечно, но изпълнен си с тъга, може би си постъпвал грешно. Усмивката - леко груба, чезне бавно, от суетата няма никакъв помен, няма помен и от миналото славно, остави от сълзи поток огромен. И аз вече не вярвам в нищо, човек в плен на живота е като роб, искам само чувството предишно, със сълзи, но от радост и не върху твоя гроб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ден All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0