8 oct 2009, 18:10

На дъното

  Poesía » Otra
1.3K 2 15

Потънала на дъното на океана

Се сливам с мидите

И помня лятото...

 

В морска пяна съм обляна

Когато приливът

Ме връща на брега обратно

 

Пропускам всичките си важни срещи на Земята

И тичам в унес към Луната

 

В ръцете си съдба притискам

И не искам

Нея да разбия

Искам себе си да скрия

От на хората очите

 

Искам да се върна при вълните

Да потъна в дълбините

И като косатка

Да отнеса със себе си следите

 

На лятото ми кратко

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за поздрава - и вълните в него...
    поздрав и от мен:
    http://www.youtube.com/watch?v=WVe80iZtlYU
  • Много ми хареса!!!
    Поздрав от мен:

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/39/a_GaLdTbOG4
  • Не сгреши...
  • Благодаря ти! Аз харесвам самия акт на създаване, на извайване, на раждане...След това нещата заживяват свой живот. Това ми хареса у теб - създаваш с любов децата си. Те са прекрасни, защото са родени и отгледани с обич и нежност. Харесвам раздаващи себе си хора, макар да съзнавам колко наивно звучи това. В теб разпознах такъв човек.
  • Ани, благодаря за думите и вниманието!
    Винаги съм се възхищавала от хора, които търсят качествата в другите.
    Аз самата съм такава /поне доколкото се познавам/.
    Дано не прозвучи като "върната топка", но това което бях прочела от теб, ме докосваше и истински ми харесва!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...