8.10.2009 г., 18:10

На дъното

1.3K 2 15

Потънала на дъното на океана

Се сливам с мидите

И помня лятото...

 

В морска пяна съм обляна

Когато приливът

Ме връща на брега обратно

 

Пропускам всичките си важни срещи на Земята

И тичам в унес към Луната

 

В ръцете си съдба притискам

И не искам

Нея да разбия

Искам себе си да скрия

От на хората очите

 

Искам да се върна при вълните

Да потъна в дълбините

И като косатка

Да отнеса със себе си следите

 

На лятото ми кратко

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за поздрава - и вълните в него...
    поздрав и от мен:
    http://www.youtube.com/watch?v=WVe80iZtlYU
  • Много ми хареса!!!
    Поздрав от мен:

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/39/a_GaLdTbOG4
  • Не сгреши...
  • Благодаря ти! Аз харесвам самия акт на създаване, на извайване, на раждане...След това нещата заживяват свой живот. Това ми хареса у теб - създаваш с любов децата си. Те са прекрасни, защото са родени и отгледани с обич и нежност. Харесвам раздаващи себе си хора, макар да съзнавам колко наивно звучи това. В теб разпознах такъв човек.
  • Ани, благодаря за думите и вниманието!
    Винаги съм се възхищавала от хора, които търсят качествата в другите.
    Аз самата съм такава /поне доколкото се познавам/.
    Дано не прозвучи като "върната топка", но това което бях прочела от теб, ме докосваше и истински ми харесва!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...