8.10.2009 г., 18:10

На дъното

1.3K 2 15

Потънала на дъното на океана

Се сливам с мидите

И помня лятото...

 

В морска пяна съм обляна

Когато приливът

Ме връща на брега обратно

 

Пропускам всичките си важни срещи на Земята

И тичам в унес към Луната

 

В ръцете си съдба притискам

И не искам

Нея да разбия

Искам себе си да скрия

От на хората очите

 

Искам да се върна при вълните

Да потъна в дълбините

И като косатка

Да отнеса със себе си следите

 

На лятото ми кратко

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за поздрава - и вълните в него...
    поздрав и от мен:
    http://www.youtube.com/watch?v=WVe80iZtlYU
  • Много ми хареса!!!
    Поздрав от мен:

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/39/a_GaLdTbOG4
  • Не сгреши...
  • Благодаря ти! Аз харесвам самия акт на създаване, на извайване, на раждане...След това нещата заживяват свой живот. Това ми хареса у теб - създаваш с любов децата си. Те са прекрасни, защото са родени и отгледани с обич и нежност. Харесвам раздаващи себе си хора, макар да съзнавам колко наивно звучи това. В теб разпознах такъв човек.
  • Ани, благодаря за думите и вниманието!
    Винаги съм се възхищавала от хора, които търсят качествата в другите.
    Аз самата съм такава /поне доколкото се познавам/.
    Дано не прозвучи като "върната топка", но това което бях прочела от теб, ме докосваше и истински ми харесва!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...