8 окт. 2009 г., 18:10

На дъното

1.3K 2 15

Потънала на дъното на океана

Се сливам с мидите

И помня лятото...

 

В морска пяна съм обляна

Когато приливът

Ме връща на брега обратно

 

Пропускам всичките си важни срещи на Земята

И тичам в унес към Луната

 

В ръцете си съдба притискам

И не искам

Нея да разбия

Искам себе си да скрия

От на хората очите

 

Искам да се върна при вълните

Да потъна в дълбините

И като косатка

Да отнеса със себе си следите

 

На лятото ми кратко

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за поздрава - и вълните в него...
    поздрав и от мен:
    http://www.youtube.com/watch?v=WVe80iZtlYU
  • Много ми хареса!!!
    Поздрав от мен:

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/39/a_GaLdTbOG4
  • Не сгреши...
  • Благодаря ти! Аз харесвам самия акт на създаване, на извайване, на раждане...След това нещата заживяват свой живот. Това ми хареса у теб - създаваш с любов децата си. Те са прекрасни, защото са родени и отгледани с обич и нежност. Харесвам раздаващи себе си хора, макар да съзнавам колко наивно звучи това. В теб разпознах такъв човек.
  • Ани, благодаря за думите и вниманието!
    Винаги съм се възхищавала от хора, които търсят качествата в другите.
    Аз самата съм такава /поне доколкото се познавам/.
    Дано не прозвучи като "върната топка", но това което бях прочела от теб, ме докосваше и истински ми харесва!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...