Oct 8, 2009, 6:10 PM

На дъното

  Poetry » Other
1.3K 2 15

Потънала на дъното на океана

Се сливам с мидите

И помня лятото...

 

В морска пяна съм обляна

Когато приливът

Ме връща на брега обратно

 

Пропускам всичките си важни срещи на Земята

И тичам в унес към Луната

 

В ръцете си съдба притискам

И не искам

Нея да разбия

Искам себе си да скрия

От на хората очите

 

Искам да се върна при вълните

Да потъна в дълбините

И като косатка

Да отнеса със себе си следите

 

На лятото ми кратко

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за поздрава - и вълните в него...
    поздрав и от мен:
    http://www.youtube.com/watch?v=WVe80iZtlYU
  • Много ми хареса!!!
    Поздрав от мен:

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/39/a_GaLdTbOG4
  • Не сгреши...
  • Благодаря ти! Аз харесвам самия акт на създаване, на извайване, на раждане...След това нещата заживяват свой живот. Това ми хареса у теб - създаваш с любов децата си. Те са прекрасни, защото са родени и отгледани с обич и нежност. Харесвам раздаващи себе си хора, макар да съзнавам колко наивно звучи това. В теб разпознах такъв човек.
  • Ани, благодаря за думите и вниманието!
    Винаги съм се възхищавала от хора, които търсят качествата в другите.
    Аз самата съм такава /поне доколкото се познавам/.
    Дано не прозвучи като "върната топка", но това което бях прочела от теб, ме докосваше и истински ми харесва!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...