9 oct 2008, 17:54

На дъното

  Poesía
610 0 1

Духом падаш
и не щеш да се изправяш.
Бързо се предаваш,
защото сам оставаш.

 

Мракът вече те зове,
той поставя те на колене.
Забравяш кой си
и измъчваш се от хиляди въпроси.

 

Болка съпътства мрака,
а самотата настанява се в душата.
Животът те прегазва,
защото се отказа.

 

Тя ти го причини -
жената на твоите мечти.
Обеща да те дари с щастлив живот,
затова ли сега стои на твоя гроб?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дамян Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жалко,че сме млади,а така депресивни...НАЗДРАВЕ за чувствителните хора!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...