На дъното

9 окт. 2008 г., 17:54

Поэзия

463 0 1

Духом падаш
и не щеш да се изправяш.
Бързо се предаваш,
защото сам оставаш.

Мракът вече те зове,
той поставя те на колене.
Забравяш кой си
и измъчваш се от хиляди въпроси.

Болка съпътства мрака,
а самотата настанява се в душата.
Животът те прегазва,
защото се отказа.

Тя ти го причини -
жената на твоите мечти.
Обеща да те дари с щастлив живот,
затова ли сега стои на твоя гроб?