Духом падаш
и не щеш да се изправяш.
Бързо се предаваш,
защото сам оставаш.
Мракът вече те зове,
той поставя те на колене.
Забравяш кой си
и измъчваш се от хиляди въпроси.
Болка съпътства мрака,
а самотата настанява се в душата.
Животът те прегазва,
защото се отказа.
Тя ти го причини -
жената на твоите мечти.
Обеща да те дари с щастлив живот,
затова ли сега стои на твоя гроб?
© Дамян Атанасов All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
