17 ene 2009, 10:44

На дъщеря ми

  Poesía
1.1K 0 19
                                                         (посветено на дъщеря ми)
 

Спи, спи, мое малко момиче,

мое дихание, мой смисъл.

Ще бъда твоя сянка в съня ти,

там... някъде дълбоко закътана -

където небето е спокойно и тихо,

където узряват, открити, мечтите,

където слънцето не залязва в очите ти,

където усмивката твоя е ослепителна

и отмерва на щастието ритъма.

Спи, спи, мое малко момиче,

небето цялото е в светлина.

Да знаеш само, мое ангелче сребролико,

колко ти прилича света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...