17 ene 2009, 10:44

На дъщеря ми

  Poesía
1.1K 0 19
                                                         (посветено на дъщеря ми)
 

Спи, спи, мое малко момиче,

мое дихание, мой смисъл.

Ще бъда твоя сянка в съня ти,

там... някъде дълбоко закътана -

където небето е спокойно и тихо,

където узряват, открити, мечтите,

където слънцето не залязва в очите ти,

където усмивката твоя е ослепителна

и отмерва на щастието ритъма.

Спи, спи, мое малко момиче,

небето цялото е в светлина.

Да знаеш само, мое ангелче сребролико,

колко ти прилича света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...